библиотека Врацарегионална библиотекаХристо Ботев
книги
 
ПОРЕДИЦА "РОДЕН КРАЙ"

          Главна цел на издателската програма „Роден край” е да подпомогне съхраняването и популяризирането на традиционната народна култура, като представи пред обществото фолклорното богатство на края чрез издаване на поредица от сборници, обединяващи издирени и необнародвани материали из фондовете на отдел „Краезнание” и „Изкуство” – Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца, Държавен архив и Исторически музей – Враца, из частни семейни архиви и сбирки на местни краеведи, литератори и фолклористи.
          Сред задачите на програмата е да стимулира събирателската и изследователската дейност сред подрастващите за съхраняване на родното и да формира трайно отношение към художествената култура.
           Сборниците, издавани от Регионална библиотека „Христо Ботев”, са традиционни носители на информация, но с уникална структура. Всеки един от тях се състои от две равностойни части: първата обединява фолклорните текстове, а втората е богато разгърната (по теми и раздели) библиография, включваща библиографски описания и анотации на издания, в които читателят може да открие още много (публикувани в други източници) материали по темата.
          Книгите са предназначени за широк кръг читатели. Те са полезно помагало за учители и ученици, историци, литератори, фолклористи, краеведи, както и интересно четиво за всички, които искат да се докоснат до миналото на Врачанския край и да го съхранят за бъдещето.

КРАЛ - БАИР

 Крал - баир : Легенди и предания от Врачанско / Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова; Худож. Тодор Ваков. – Враца: ЕТ Тодоров - В, 2000. - 219 с.: с ил. - (Роден край).
          Седемдесет и седем български легенди и предания, пренесли през вековете мъдростта, усета към красота, към доброта, доблест и чест, съхранили несъкрушимия народностен дух на предците.       
          Първата част на сборника обединява фолклорните текстове, разпределени в няколко дяла:
          "Радан войвода" – предания и легенди за исторически събития и личности. Народен сказ за драматичните събития преди падането на Вратица под турско робство, годините на робството, трагични моменти от живота на смели мъже и жени, отстоявали чест, род и вяра.
          В "Крал - баир" са включени предания и легенди за върхове, скали, камъни, полета, долини и дървета; произхода на наименованията на най-известните и популярни природни забележителности във Врачанско – "Крал-баир", "Данфоров горун", "Крали Маркови откоси" и др.
          Третият дял – "Изворът на сълзите" включва легенди и предания за извори, вирове, реки, езера и кладенци; за гордостта на врачани -  водопадът – „Скакля”.
          Преданията за мостове, градища, църкви и манастири са обединени с тези за селища и местности в четвъртата част – "Седемте преселения".         Последната част - "Змейова невеста" – съдържа легенди и разкази за демонични същества – змейове, самодиви, върколаци. Включени са и разкази за стопанин-покровител, болестите и техните персонификации Чумата и Шарката.
          Втората част на сборника е библиографска. В нея по определена схема са подредени библиографските описания на легенди и предания, отразени в местния и централен периодичен печат. В помощ на читателите са именният и географски показалец и речникът на редки, остарели и диалектни думи.       
          Сборникът е посветен на 45-годишнината на библиотека "Христо Ботев".

КАВАЛ ЛИ СВИРИ, МОМА ЛИ ПЕЕ...

 Кавал ли свири, мома ли пее ... : Народни песни от Врачанския край / Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова; Худож. Росен Найденов. - Враца: ЕТ Тодоров - Враца - 2002. - 251 с.: с ил. - (Роден край).
          Сборникът съдържа 177 народни песни от Враца и Врачанско, записвани в продължение на столетие (от края на ХІХ до началото на ХХІ век). Една част от представените фолклорни образци са публикувани в сборници и книги, в издания с краеведски характер, на страниците на местния и централен периодичен печат, но немалка част от тях се публикуват тук за първи път.
          Включените народни песни са разпределени в седем дяла:
          "Голем ден божи" – календарно-обредни песни (Коледа, Василовден, Тодоровден, Благовец, Лазаровден, Великден); песни, изпълнявани на Пеперуда и Герман); семейно-обредни – сватбени и оплаквателни песни.
          Вторият дял, озаглавен "Свила се е, вила вихрушка" включва митични и религиозни песни и балади.
          "Българско, та пак българско" обединява исторически, юнашки и хайдушки песни, песни за исторически личности - Димитраки Хаджитошев, Христо Ботев и четата му, Георги Комитчето, Стоян войвода и др.
          Трудово-поминъчните песни са представени в следващия дял – "Бела жътва жънеш, Надо", където основно място заема жътварският песенен цикъл.
          Любовните песни и припевки, интерпретиращи по самобитен начин темата за любовта в разноликите й превъплъщения, съставят петия дял на сборника, който носи  наименованието  “Любили се двамка млади”.    
          В шестия – "Свекрово имане" са намерили място семейно-битовите песни и народни балади, а в последния дял "Де гиди, Ненчо гидио"  – детските и хумористични народни песни.
             В библиографската част са подбрани научни и научно-популярни разработки за народнопесенната традиция във Врачанско, за различни теми и сюжети в песните, както и очерци за популярни изпълнители на народна музика и песни от Врачанския край.

ОЙ, КОЛЕДО, МОЙ КОЛЕДО...

 Ой, Коледо, мой Коледо... Коледните празници във Врачанско (края на ІХ и първата половина на ХХ век) / Авт. на текста и състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова. – Враца: БГ - Принт, 2003. - 40 с.: с ноти. -(Роден край).
 Още в древната химнография Христос се свързва със соларния култ и е наричан Слънце. В продължение на столетия народът ни отбелязва  едновременно раждането на Младото слънце и Младенеца Исус с радост и любов, с надежда за мирни и сити бъднини. У нас Коледата има същия смисъл, какъвто е имала и у античните народи и представлява своеобразен център на обредите и обичаите, посветени на зимното слънцестоене и целящи здраве, плодородие, семейно щастие и благополучие, изгонване на злите сили и възцаряване на доброто.
 В българската календарно-обредна система Коледата се дели  на Малка Коледа, Бъдни вечер и Голяма Коледа, които  са предшествани от редица други чествания. Основна характерна черта на този цикъл от празници е изключителното присъствие на образната символика. Новият огън, бъдникът, “шарените” хлябове и трапези, коледарските песни и слави, наричанията са само част от обредните елементи, носещи  семантиката на прехода между старата и новата слънчева година.
             С настоящата книга си поставяме за цел да провокираме съвременника-глобалист и подтикнем към ново преосмисляне на онаследени от предците колкото общочовешки, толкова  и уникални и  неповторими представи и вярвания. Описаните от нас обреди и обредни практики се отнасят до разгръщането на Коледа във Врачанско в края на ХІХ и първата половина на ХХ век, с  предварителното уточнение, че немалко от тях са съхранени и са част от съвременния празник.

МЪДРИ ДУМИ

 Мъдри думи : Пословици, поговорки и гатанки от Врачанския край / Авт. на текста и състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова. – Враца: БГ Принт ООД, 2004. - 112 с. (Роден край)
 “Мъдри думи” е четвъртата книга от поредицата “Роден край”. В нея са представени кратките фолклорни жанрове - пословици, поговорки и гатанки от Враца и Врачанско.
 Основни източници на публикуваните в  сборника текстове са необнародваните изследвания и сбирки от етнографски и фолклорни материали на местни фолклористи, етнопедагози и краеведи, събирани в различни населени места от края – Враца, Мизия, Ракево, Баурене, Фурен, Крушовица, Селановци, Краводер, Пудрия, Габаре, “в Ботунския край”, “по поречието на Скът” и други Пословиците и поговорките са разпределени тематично, с цел - удобство при ползването на книгата от читателя, но е запазена и възприета още от П. Р. Славейков азбучна подредба, която дава възможност на специалистите лесно да откриват лексикално-граматичните връзки и особености между отделните фолклорни единици.
 Традиционната двуделна структура на поредицата “Роден край”, обединяваща фолклорните текстове с богата библиографска част, е спазена и тук.
          Сборникът е посветен на 50 - годишния юбилей на библиотека "Христо Ботев".

ЛАЗАРЕ, ЦВЕТНИЦА И ВЕЛИКДЕН ВЪВ ВРАЧАНСКО

 Лазаре, Цветница и Великден във Врачанско: (Края на ХІХ и първата половина на ХХ век) Авт. на текста и състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова. - София: Издателство Рал-Колобър, 2005. - 40 с.: с ноти. - (Роден край).
          „Цвете шарено” наричат във Врачанско пролетните момински обичаи около великденските празници, когато „моми, невести венци вият, хоро играят”, „кметове в оро седеа”, „момците камък метаа”, „люлки люлят”... 
 Цвете шарено в празничния календар на българите.
 Младата жена – момата и пролетта са синоними в народното съзнание и не случайно в пролетните обичаи основно обредно лице е девойката, „цъфнала” в своята младост и хубост, готова да изпълни житейския си  дълг като съпруга и майка, като веща къщовница и стопанка, пазителка на семейното огнище.
             Идеята за възкресението обединява християнската традиция и езическата първооснова на пролетните момински празници на българите, тъй както идеята за раждането обединява езическата Коледа и християнското Рождество Христово.  По своята същност тези празници  отразяват древни митологични представи и култове, обвързани с прехода към пролетта и лятото, подчинени в последствие на християнския календар.
           В петата книга от поредицата "Роден край" са представени обичаите от Лазаровден (наричан „Лазаре”, „Лазар” във Врачанско) до Томина неделя: лазаруването, кумиченето, „шарането” на яйца, замесването и шаренето на великденските хлябове, обичаите на Велики четвъртък, Великден и през цялата Празна неделя. С ноти и текст са поместени песни от селата Баурене, Камено поле, Вировско, Враняк, Чирен, Краводер и др. Включени са и материали от банатския (лазарски песни от село Бърдарски геран) и влашкия фолклор (специфичната обредност от селата Хърлец и Софрониево).

ОТ ДУНАВ ДО БАЛКАНА

От Дунав до Балкана : Легенди, предания, разкази,    приказки и анекдоти от Врачанския край / Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова; [Предг.]  КалинаТодорова . - София : Рал Колобър, 2005 . - 164 с. ; 20 см . -  (Роден край)
          Шестият сборник, издаден от Регионална библиотека „Христо Ботев”, съдържа над сто текста фолклорна проза, обединени в петдесет и две заглавия.
          Първата част е съставена от легенди, предания и разкази и е своеобразно продължение и допълнение на издадения през 2000 година сборник „Крал баир : Легенди и предания от Врачанско”. Разпределени са в пет дяла: „Знамето” – предания и легенди за исторически лица и събития. „Дунавско хоро” – предания  и разкази за популярни народни песни и изпълнители, народни хора, за музиканти и техните безсмъртни произведения. „Откак се е село заселило” – предания и легенди за селища. „Камъка” - предания и легенди за местности. „На край света” - етиологични и етични легенди и разкази, легенди и разкази за митични същества.
          Втората част обособяват приказките и анекдотите, също тематично обединени: „Вълшебната свирка” - вълшебни приказки. „Ум царува, ум робува” – приказки „за ум и разум”. „Шарен свят” - приказки за късмета и щастието, доброто и злото, своето и чуждото, възмездието, мързела, женски инат и др.  „Лъжите на Хитър Петър и Настрадин Ходжа” - народни анекдоти за популярни герои от българския фолклор.          „Сладкодумците” и „Наследство” са две нови за поредицата рубрики. В първата са подредени автентични разкази на сладкодумците от Врачанско, без художествена или езикова редакция. Във втората са представени легенди и предания, записани от младите фолклористи - ученици и студенти с подчертан интерес към народното творчество.
          Третата част на сборника е библиографска, характерна за всички издания от поредицата. В нея са включени библиографски описания не само на поместените текстове, но и на множество други източници от фонда на библиотеката.
          Автор на предговора „Легендарното минало на родния край” към първата част на сборника е Калина Тодорова, а на втората част „В чудния свят на приказките” – доц. д-р Златка Петрова.

ГЕРГЬОВДЕН

 Гергьовден във Врачанско : Края на ХІХ и първата половина на ХХ век / Авт. на текста и състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова. - Враца : Рал Колобър, 2006. - 40 с. : с ил. - (Роден край)
          Седмата книга от поредицата „Роден край” проследява „разгръщането” на празника в различните селища от Врачанско и въвежда читателя в магическия свят на предците, чрез обреди и символи, посветени на най-тачения светец по нашите земи – свети Георги: традиционното къпане в роса и събирането на билки, замесването и шарането на хлябовете, обредното „задойване” на овцете, множеството практики около жертвеното агне, общите трапези и ритуалното „събличане” на младите булки, гергьовските хора и люлки, гаданията. Материалите са подредени тематично. „По роса - за здраве” - обичаи рано сутринта на Гергьовден:  къпане в роса и събиране на билки и цветя. "Гергьовските шарени (х)лебове" - замесването и шарането на хлябовете и краваите. „На кошарата” - обредното доене и подсирване на сиренето, захранване на стадото, кичене с клонки и др. „Гергьовденски курбан”, „Трапезата” – избиране и приготвяне на жертвеното животно, подреждане на трапезата; песни, съпътстващи празника. „Гергьовските хора и люлки” и „Гаданията на Гергьовден”.
          В рубриката „Наследство” са представени материали, събрани от етнопедагога Петя Русинова и възпитаниците й - „Гергьовден в Селановци”.
        Текстовете, включени в рубриката „Сладкодумците” дават възможност на читателя да се докосне до магията на празника чрез спомените на сладкодумните баби от Баурене, Ракево, Фурен, Градешница, Комарево и Лиляче.

МАРА ВРАЧАНКА

Мара Врачанка : Любими градски песни от Врачанско / Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова. - Враца : Регионална библиотека "Христо Ботев” [София : Рал-Колобър], 2006. - 83 с.: с ил. - (Роден край)
 Сборникът е осмата книга от поредицата „Роден край”, която Регионална библиотека „Хр. Ботев” - Враца издава. Чрез него читателят се докосва до света на старата градска песен от Врачанско – свят нежен и омаен, вълнувал и вълнуващ, „нашепващ хиляди спомени и мечти”...
 Историята, легендата и песента, в своето пътуване през годините, се сливат в емблематичния образ на една любов, на една жена... Мара Врачанка става символ не само на „онези  романтични години”, но и на нестихващия копнеж по красивото, извечното, непреходното... 
 Настоящият сборник представя едни от най-популярните стари градски песни, историята на създаването им и любопитни факти около „раждането” и „пътуването” им към сърцата на хората - „Мара Врачанка” и „Ален мак”; кратка „визитка” на празника на старата градска песен „Мара Врачанка”, на юбилярите - квартет „Лотос” и група „Мездрея”, стари и нови любими градски песни из репертоара им, белослатинската група „Нежен спомен” и авторската сбирка на Милка Георгиева и Цветан Илиев „Нашите песни за вас”.
 Богатата библиографска част на сборника дава възможност на читателя да открие интересни сведения за популярни песни, творци и изпълнители от нашия край - Иван Сокачев, Спартак Бутански, Любен Кузманов и ред други, свързали творческия си живот със старата градска песен, състави и групи от Враца и Врачанско, празници и фестивали - „глътка романтика и нежност” в забързания наш делник...

ПРАЗНИЧЕН НАРОДЕН КАЛЕНДАР

Празничен народен календар от Врачанския край / Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова, Весела Пелова. - Враца : Регионална библиотека "Христо Ботев" [София : Рал-Колобър], 2007.- 264 с.: с ил. - (Роден край)
        Сборникът  „Празничен народен календар от Врачанския край” е деветата книга от поредицата „Роден край”. В него са представени календарните празници от Врачанско, вярванията и обичаите, свързани с тях, символи и ритуали, песни и наричания. Материалите са събрани от отделните селища на територията на региона, като са използвани предимно теренни записи, направени в периода от 1960 - 2006 година, както и по-стари такива, предоставени ни от Държавен архив, от местни историци и етнографи, музиканти и хореографи. Придружен е с богат снимков материал и библиография, включваща 100 заглавия на източници, свързани с темата.
      Народният календар от Врачанско се характеризира с богата обредна и символна натовареност. За зрелищността, за многообразието и самобитността на празничната обредност в различните населени места народът ни казва: “Секо село си има башка адет, па и сека къща!”. В този смисъл той е отражение колкото на общобългарски и общочовешки, толкова и на уникални и неповторими представи и вярвания. В него са намерили място и празниците на армъните и техните обичаи (влашките празници и обичаите от крайдунавските селища): Джой мари, Фиу мъртурия, Жое вярде, Сърбътор ди Кръчун, Стъ Марие Маре и т. н и обредните лица, вещи и храни: калушарите, “брадошите”, “брадът”, “бърцата”  и т. н.; циганският Банго Васили; турлашките Велики поклади; “Бетлема” и Адвента, Фършанките, множеството обредни песни и ритуали на банатските българи от Бърдарски геран; каракачанският Ай Гьорги, Ай Васил, Ламбрия, “буквалата” и “гурбаните”.
          ***
          Празничният календар на старите врачани е ярък пример за създаването на модерен градски бит и култура след Освобождението. Новите градски традиции носят спецификата на общонародните държавни и църковни празници, като същевременно допълват, обогатяват и променят типичните фолклорни традиции. Те оформят облика на един общоградски културен живот, който извежда хората извън домовете им. Събира ги заедно в съборната църква, на градския площад и в читалищния салон. Водещо място в него заемат Врачанската Митрополия, Общинското управление и Военният гарнизон.
       
                                                    
Калина Тодорова, Весела Пелова

БОТЬОВ СИ ПОВЕДЕ БЕЛИТЕ КОМИТИ

Ботьов си поведе белите комити : Христо Ботев и четата му в народната памет / Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова, Весела Пелова . – Враца : Регионална библиотека „Христо Ботев”, 2008. - 304 с.; 21 см. - (Роден край)

И роди се юнакът с безсмъртно сърце, защото цял народ вярва, че него „куршум не го лови, сабя не го сече”!

Падна мъртъв той в неравен бой, но сърцето му юнашко никой не срази – то само спи и когато дипленицата, забита до дръжката в земята,

                                излезе цялата,

той ще се „събуди”,

   позован, ще се вдигне

             юнак над юнаци

                      както преди...

Един необичаен поглед към личността и съдбата на Христо Ботев като към наследник на старите юнаци, герой от националната ни митология, едно от превъплъщенията на безсмъртното българско юнашко сърце. От тук и по-особеното структуриране на сборника – за разлика от познатите ни фолклорни сборници от подобен тип, в които откриваме жанрово разпределение на включените материали, в „Ботьов си поведе белите комити” ние сме търсили мястото на всеки отделен текст – независимо дали е поезия или проза – в цялостния народен сказ за героите в зависимост от посланието, което носи той. Тъй включените в него над сто образци – народни песни, легенди, предания са групирани около няколко основни теми: Юнак се роди; Събор ми се сбира между Влашка земя и Богданска;  „Радецки”; На брег, на бел Дунав; Ботьов си поведе белите комити;  Първа пушка пукна, та Ботьов удари;   ...И си ми пръснаха, и си ми гинаха белите комити по Стара планина...; Борих се, освободихме България; Врачанските комите; Да срещнат Ботевата чета; Те пазят неговото име;  Ботев е жив.
Сборникът съдържа богата библиографска част, именен и географски показалец.
Източници: книжни сбирки на отдел „Краезнание” – РБ „Хр. Ботев”, Държавен архив, архиви на редица библиотеки и читалища в страната, частни сбирки и архиви, множество теренни записи, правени в различни години от фолклористи и историци, много от които се публикуват тук за първи път.
Изданието е посветено на 160-тата годишнина от рождението на Христо Ботев и 130-тата годишнина от освобождението на България.

© 2002-2017 Регионална библиотека "Христо Ботев"
Уеб-хостинг:www.rax.bg