Карикатуристът Ивайло Никодимов подари „Книга с усмивка” по случай 65 години от създаването на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца. Изложбата от 56 негови творби е подредена във фоайето на културната институция и врачани могат да я разгледат до края на месеца.
„Колкото и да се менят времената и нравите на тая земя, словото е свещеното начало. От зората на човешката цивилизация до днес отворената книга е символ на оплодения космос, на живота. ХХI век. България, Враца. 56 усмивки – книгата, словото и всички ние в обърнатото огледало на карикатуриста. Огледало-ветропоказател. Най-качественият обществен коректив. Добронамереният, но истински смях на Ивайло Никодимов съпътства неизменно нашите делници и празници и съвсем по приятелски върти, сверява градския ни часовник. Съзерцавайки ни от високата камбанария на твореца неподкупен, навива пружинката на съвестта. На човечността, но и на духа на свободата”, каза при откриването краеведът при Регионална библиотека – Враца Калина Тодорова. Тя припомни, че самостоятелните изложби на Ивайло Никодимов са 9, а последните 5 са в библиотеката, над 100 са дарените ни карикатури, които са част от архива на отдел „Краезнание”. Специално за празника той нарисува и отново подари на библиотеката 10 свои творби.
Ивайло Никодимове роден на 11 октомври 1969 г. в Бяла Слатина. Живее и работи във Враца. Член на Съюза на българските художници, секция Карикатура (2000 г.). Участник в различни изложби и салони на карикатурата у нас и в чужбина (Турция, Сърбия, Македония, Полша, Румъния, Португалия, Бразилия, Тайван и др.). Негови карикатури са препечатвани в хумористичните издания „Ошишани еж“ – Белград, „Перец” – Киев, „Остен“ – Скопие и др. Редовен сътрудник на в. „Стършел“ – България. Дългогодишен сътрудник на врачанския ежедневник „Конкурент“ (до 2019 г.). Наричан шеговито „Последният самурай на карикатурата във Враца“. Вдъхновяват го двете му музи – съпругата Мая и дъщеричката Никол.
Освен да рисува, обича и да чете – книги, вестници, списания, сметки, касови бележки, некролози, малки обяви; когато има – чете и пари, а когато няма – си чете ребрата; чете и по устни, и между редовете. Чете на глас и на ум.Чете и конско…