Лазаре, Цветница и Великден във Врачанско

Лазаре, Цветница и Великден във Врачанско: (Края на ХІХ и първата половина на ХХ век) Авт. на текста и състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова. – София: Издателство Рал-Колобър, 2005. – 40 с.: с ноти. – (Роден край).
„Цвете шарено” наричат във Врачанско пролетните момински обичаи около великденските празници, когато „моми, невести венци вият, хоро играят”, „кметове в оро седеа”, „момците камък метаа”, „люлки люлят”…
Цвете шарено в празничния календар на българите.
Младата жена – момата и пролетта са синоними в народното съзнание и не случайно в пролетните обичаи основно обредно лице е девойката, „цъфнала” в своята младост и хубост, готова да изпълни житейския си дълг като съпруга и майка, като веща къщовница и стопанка, пазителка на семейното огнище.
Идеята за възкресението обединява християнската традиция и езическата първооснова на пролетните момински празници на българите, тъй както идеята за раждането обединява езическата Коледа и християнското Рождество Христово. По своята същност тези празници отразяват древни митологични представи и култове, обвързани с прехода към пролетта и лятото, подчинени в последствие на християнския календар.
В петата книга от поредицата „Роден край“ са представени обичаите от Лазаровден (наричан „Лазаре”, „Лазар” във Врачанско) до Томина неделя: лазаруването, кумиченето, „шарането” на яйца, замесването и шаренето на великденските хлябове, обичаите на Велики четвъртък, Великден и през цялата Празна неделя. С ноти и текст са поместени песни от селата Баурене, Камено поле, Вировско, Враняк, Чирен, Краводер и др. Включени са и материали от банатския (лазарски песни от село Бърдарски геран) и влашкия фолклор (специфичната обредност от селата Хърлец и Софрониево).