Христос възкресе за добрите,
за влюбените във жените си,
за работливите, за кротките,
и за самотниците с котките.
Но и за тъпите, за злите,
за подлеците и крадците,
и за живеещите в грях.
И, всъщност, най-вече за тях.
Мария Донева
Топла и слънчева среща подари писателката Мария Донева на всички четящи хора навръх Велики четвъртък. В дните преди Възкресение обаче не си говорихме за вярата, смирението и добротата, а за любовта към книгите, писането и колко е важно човек да бъде себе си.
Писателката се включи в онлайн разговор с директора на Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца Силвия Врачовска в Маратон на четенето 2020. Това е четвъртата среща с български писател, която се провежда в рамките на кампанията #ВкъщиСъмИЧета на най-големия сайт за четене и книги в България „Аз чета“.
„Най-голямата цел на един човек, който се занимава с изкуство, е да пише колкото може по-добре, като себе си. Защото никой не може да те научи да бъдеш себе си. Сигурна съм, че и най-дългогодишният писател се учи. И малките – и те се учат да са верни на себе си и да използват добре инструментариума, например, както художниците се учат да използват различните бои, учат занаята и след това учат да изразят чувствата си, така е и с писането. Умеят ли?! Колкото умеят за момента. Всяко едно стихотворение или разказ е моментна снимка и няма смисъл човек да я ретушира. Човек изразява себе си по най-добрия начин, по който може в момента“. Така Мария Донева гледа на всички млади участници в литературния си клуб, а единствената вяра, която иска да им вдъхне, е да знаят, че са наистина важни дори само заради факта, че проявяват интерес към писането и поезията.
Затова днес, в социалната изолация, ѝ липсват единствено те – срещите с читателите и прегръдките след разговорите, на които са се посмели, поплакали и накрая утешили.
Въпреки че стоенето вкъщи не е от любимите ѝ занимания, Мария Донева сподели, че сега има много повече време да чете. Респектират я „огромните“ книги, които разказват истории в повече от 800 страници, затова и не посяга често към тях. На масата пред нея са „Майстора и Маргарита“ и „Зорба гъркът“. Според нея чрез четенето развива вкуса, затова винаги би препоръчала времето да се прекарва с хубава книга.
Сигурна е, че „това, което е добро за мен, е лошо за моите болести. Колкото съм по-щастлива, толкова ще съм по-здрава. Затова смятам, че колкото повече правиш нещата, които обичаш, толкова по-здрав ще бъдеш“.
Книгите ѝ нямат адресат с определена възраст и пол, а Мария истински харесва читателите си, „защото предполагам, че с тях обичаме един и същи неща. Аз си мисля, че съм човешка писателка. Затова ми прави чест, че някой е разгърнал нещо мое“. С последната си книга „Животните“ доказва, че поезията и прозата си съжителстват много добре заедно и тя е категорична, че дори не се опитва да ги дели.
Единствените неща, пред които остава безмълвна, са актуалните теми – „тези неща, от които никой утре вече няма да се интересува. Не искам да говоря за политика и машиностроене. Искам да споделя възторга си, искам да говоря за вечната любов, реки и планини“. Затова и посланието, което отправи към всички четящи хора, е: „Бъдете здрави и правете каквото обичате!“
Мария Донева е автор на над 10 книги с разкази и стихотворения и преводачка на други четири. Стихосбирките й печелят куп награди и верни читатели. Драматург е на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора. Пише текстове за песни – в тази област най-успешният й проект е „Джазът пее на български“. Води младежки литературен клуб „Без заглавие”. От години се занимава с арт-терапия и е писала и поставяла пиеси заедно с деца и възрастни с психични заболявания и ментални увреждания в различни институции. Има блог, в който освен своите текстове в проза и поезия публикува отзиви за книги и спектакли. Шие кукли и други играчки.
Видеото от целия разговор може да гледате тук: https://www.facebook.com/libvratsa/videos/vb.1704730839772690/900333900411837/?type=2&theater
