Седмото издание на литературния фестивал „Враца – книжен град“ превърна в края на септември 2025 г. града под Околчица в истинска територия на книгите, литературата и културните срещи.
Програмата на фестивала тази година беше най-богатата и мащабна досега – с общо 15 събития, сред които премиери на книги, срещи с известни автори, образователни уъркшопи, семинари, книжен базар, изнесени ателиета и първата по рода си литературна резиденция в село Челопек.
Фестивалът е единственият по рода си в Северозападна България и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по проект на Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца.
„С всяко следващо издание фестивалът „Враца – книжен град“ се развива като платформа за срещи между различни поколения читатели и съвременни автори. Вярвам, че съчетанието на традиции, дигитални форми и човешки контакт е формулата, която ни помага да изграждаме устойчиви общности около книгата. Благодарим на всички партньори, доброволци и участници, които направиха възможен този истински празник на духа“, коментира директорът на Регионална библиотека „Христо Ботев“ Силвия Павлова.
Фестивалът стартира с професионален семинар, насочен към библиотекари, учители, читалищни дейци и родители. Лектори бяха Виктория Бисерова – издател, университетски преподавател и председател на Сдружение „Книги и четене“, и Йорданка Фурнаджиева от издателство „Ентусиаст“.
Обсъдиха темите насочени към „Четящото поколение: стратегии за насърчаване на четенето при тийнейджърите“, „Как да четем на и с децата?“, „Как да помогнем в избора на правилната книга?“.


Семинарът бе открит от заместник-кмета на Община Враца Александър Владимиров и Соня Иванова – старши експерт от Регионална управление на образованието – Враца, които поздравиха организаторите и участниците.
Събитието събра над 70 участници от Враца и региона.
Паралелно със семинара, се проведе и ателиe „Калиграфия“. В него се включиха ученици от Професионална гимназия „Димитраки Хаджитошин“ и Средно училище „Васил Кънчов“.
Водещи на ателието бяха художници и преподаватели по изящни изкуства от творческо студио „Дарита“. Захарина Петрова и Павлин Проданов запознаха децата с тънкостите на красивото писане и историята на калиграфията.
Заниманието премина с голям интерес, а участниците получиха специални сертификати за участие.

Сред силните акценти на фестивала беше и представянето на сборника „Крал Баир“ и фолклорната импресия „Оманна“ – творчески проект на Калина Тодорова, писател и краевед, която съчетава любовта си към родния край с умението да разказва неговите истории. Сборникът, издаден от Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца, включва легенди и предания от Врачанско, събирани през годините, за да съхранят паметта и магията на местния фолклор. По един екземпляр от книгата беше подарен на всяко училище в града. Театрална група ТЕМП представи впечатляващия спектакъл „Оманна“ – поетично и визуално въздействие, в което се преплитат мит, музика и слово. Представлението върна публиката към изконното, към легендите и посланията, които и днес носят духа на Северозапада.

Сред най-вълнуващите събития в програмата бяха срещите с едни от най-обичаните български автори. Врачани имаха удоволствието да видят на живо журналистът Георги Милков, писателят и университетски преподавател Георги Бърдаров, детската писателка Катя Антонова и авторът Иван Кръстник.


В съботния ден – 27 септември бе разположен и книжният базар, който посрещаше малки и големи в пространството пред бившето Кино „В. Коларов“. В него се включиха над 15 издателства и книжарници, сред които: „Книгомания“, „Персей“, „Изида“, „Фют“, „Ерове“, „Лемур“, „КВЦ“, „Книги за всички“, „TAT Creative“, „Така започна всичко“, „Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“ – В. Търново, „Рибка“, „Хелиопол“, „HMR Logos“, „Медиа груп“, „Тогедър Академи“, Конфедерация на българските писатели – клон Враца, „БГ принт“ и книжарничка „Извор“ от с. Челопек.
Пространството бе оформено с шатри, щандове и мобилна библиотека, превръщайки се в оживен книжен пазар и място за културен обмен.
Посетители от цялата област – Враца, Монтана, Мездра, Козлодуй и Видин – участваха активно в инициативите.
Седмото издание на фестивала беше специално и заради изнесени събития в селата Челопек, Паволче и Чирен.
В село Челопек се проведе първата резиденция за творческо писане, с участници от различни градове на България и ментор писателката Ина Иванова.
Включваше разходка по туристически маршрут „Погледец“, посещение на Посетителски център „Книгини“ и лекции по творческо писане, съчетани с откровени разговори за вдъхновението.
Участниците се потопиха в атмосферата на първото „Село на книгата“ в България и се насладиха на виртуална реалност, свързана с местните легенди. Резиденцията се превърна в пространство за откровени разговори, взаимно вдъхновение и споделяне на текстове, доказвайки, че литературата живее най-силно там, където думите срещат тишината на планината.
В с. Паволче се проведоха две ателиета „Магията цианотипия“, в партньорство с Народно читалище „Фар 1930“. Участниците, сред които семейства с деца и любители на селския туризъм, имаха възможност да създадат свои сини отпечатъци чрез старинната фотографска техника цианотипия, съчетавайки изкуство и природа. Ателието съчетаваше изкуство, наука и екология – децата събираха природни форми от околностите на Паволче, които превърнаха в свои собствени „слънчеви картини“. Водещ на ателието беше визуалният артист Стефан Каменов.
В село Чирен посетителите се включиха в демонстрация на копие на оригиналната Гутенбергова печатарска преса, представена от Диян Павлов – Джими. Посетителите имаха възможността да се запознаят с техниката на печата: как се поставят букви, как се отпечатват текстове по метода, използван в първите печатници от XV век. Демонстрацията беше съчетана с разказ за историята на книгопечатенето и значението на пресата като революционно изобретение в световната култура. Деца и възрастни останаха впечатлени от звука на машината, от аромата на мастило и прясна хартия, и от усещането, че букви и книги – онова, което често приемаме за даденост ‒ са минали през ръцете и механиката на подобна преса. Изнесеното събитие се проведе в партньорство с Народно Читалище „Пробуждане 1906“, Чирен.
По време на фестивала официално бе представена новата дигитална платформа https://vratsa-knijengrad.org/, разработена в рамките на проекта с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
Платформата обединява информация за събитията на фестивала, архив от минали издания, новини и възможност за гледане на живо на срещите с автори, което даде възможност на читатели от цялата страна да се включат виртуално.
Създадена е като устойчив инструмент за популяризиране на литературата и културния живот в региона.
Фестивалът бе посетен от над 3 000 души, включително ученици, семейства, библиотекари и читатели от съседни градове.
Онлайн излъчванията и публикациите в социалните мрежи достигнаха до над 38 957 потребители.
Гостите на фестивала споделиха впечатления от професионалната организация, богатата програма и силната атмосфера на споделеност и културен дух.
Седмото издание на фестивала „Враца – книжен град“ потвърди, че Враца заслужено заема водещо място в културната карта на България. Синергията между автори, издатели, читатели и местни общности създаде усещане за празник на духа, на книгата и на вдъхновението. Фестивалът не просто популяризира четенето – той изгражда устойчива общност от хора, които вярват в силата на думите и гледат към бъдещето на културния Северозапад.








