Издания - Регионална библиотека "Христо Ботев"

ПОРЕДИЦА "РОДЕН КРАЙ"
ПОРЕДИЦА "НАСЛЕДСТВО"

ПОРЕДИЦА "РОДЕН КРАЙ"

Главна цел на издателската програма „Роден край” е да подпомогне съхраняването и популяризирането на традиционната народна култура, като представи пред обществото фолклорното богатство на края чрез издаване на поредица от сборници, обединяващи издирени и необнародвани материали из фондовете на отдел „Краезнание” и „Изкуство” – Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца, Държавен архив и Исторически музей – Враца, из частни семейни архиви и сбирки на местни краеведи, литератори и фолклористи.
Сред задачите на програмата е да стимулира събирателската и изследователската дейност сред подрастващите за съхраняване на родното и да формира трайно отношение към художествената култура.
Сборниците, издавани от Регионална библиотека „Христо Ботев”, са традиционни носители на информация, но с уникална структура. Всеки един от тях се състои от две равностойни части: първата обединява фолклорните текстове, а втората е богато разгърната (по теми и раздели) библиография, включваща библиографски описания и анотации на издания, в които читателят може да открие още много (публикувани в други източници) материали по темата.
Книгите са предназначени за широк кръг читатели. Те са полезно помагало за учители и ученици, историци, литератори, фолклористи, краеведи, както и интересно четиво за всички, които искат да се докоснат до миналото на Врачанския край и да го съхранят за бъдещето.

Крал – баир

Крал – баир : Легенди и предания от Врачанско / Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова; Худож. Тодор Ваков. – Враца: ЕТ Тодоров – В, 2000. – 219 с.: с ил. – (Роден край).
Седемдесет и седем български легенди и предания, пренесли през вековете мъдростта, усета към красота, към доброта, доблест и чест, съхранили несъкрушимия народностен дух на предците.
Първата част на сборника обединява фолклорните текстове, разпределени в няколко дяла:
„Радан войвода“ – предания и легенди за исторически събития и личности. Народен сказ за драматичните събития преди падането на Вратица под турско робство, годините на робството, трагични моменти от живота на смели мъже и жени, отстоявали чест, род и вяра.
В „Крал – баир“ са включени предания и легенди за върхове, скали, камъни, полета, долини и дървета; произхода на наименованията на най-известните и популярни природни забележителности във Врачанско – „Крал-баир“, „Данфоров горун“, „Крали Маркови откоси“ и др.
Третият дял – „Изворът на сълзите“ включва легенди и предания за извори, вирове, реки, езера и кладенци; за гордостта на врачани – водопадът – „Скакля”.
Преданията за мостове, градища, църкви и манастири са обединени с тези за селища и местности в четвъртата част – „Седемте преселения“. Последната част – „Змейова невеста“ – съдържа легенди и разкази за демонични същества – змейове, самодиви, върколаци. Включени са и разкази за стопанин-покровител, болестите и техните персонификации Чумата и Шарката.
Втората част на сборника е библиографска. В нея по определена схема са подредени библиографските описания на легенди и предания, отразени в местния и централен периодичен печат. В помощ на читателите са именният и географски показалец и речникът на редки, остарели и диалектни думи.
Сборникът е посветен на 45-годишнината на библиотека „Христо Ботев“.

Кавал ли свири, мома ли пее …

Кавал ли свири, мома ли пее … : Народни песни от Врачанския край / Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова; Худож. Росен Найденов. – Враца: ЕТ Тодоров – Враца – 2002. – 251 с.: с ил. – (Роден край).
Сборникът съдържа 177 народни песни от Враца и Врачанско, записвани в продължение на столетие (от края на ХІХ до началото на ХХІ век). Една част от представените фолклорни образци са публикувани в сборници и книги, в издания с краеведски характер, на страниците на местния и централен периодичен печат, но немалка част от тях се публикуват тук за първи път.
Включените народни песни са разпределени в седем дяла:
„Голем ден божи“ – календарно-обредни песни (Коледа, Василовден, Тодоровден, Благовец, Лазаровден, Великден); песни, изпълнявани на Пеперуда и Герман); семейно-обредни – сватбени и оплаквателни песни.
Вторият дял, озаглавен „Свила се е, вила вихрушка“ включва митични и религиозни песни и балади.
„Българско, та пак българско“ обединява исторически, юнашки и хайдушки песни, песни за исторически личности – Димитраки Хаджитошев, Христо Ботев и четата му, Георги Комитчето, Стоян войвода и др.
Трудово-поминъчните песни са представени в следващия дял – „Бела жътва жънеш, Надо“, където основно място заема жътварският песенен цикъл.
Любовните песни и припевки, интерпретиращи по самобитен начин темата за любовта в разноликите й превъплъщения, съставят петия дял на сборника, който носи наименованието “Любили се двамка млади”.
В шестия – „Свекрово имане“ са намерили място семейно-битовите песни и народни балади, а в последния дял „Де гиди, Ненчо гидио“ – детските и хумористични народни песни.
В библиографската част са подбрани научни и научно-популярни разработки за народнопесенната традиция във Врачанско, за различни теми и сюжети в песните, както и очерци за популярни изпълнители на народна музика и песни от Врачанския край.

Ой, Коледо, мой Коледо…

Ой, Коледо, мой Коледо… Коледните празници във Врачанско (края на ІХ и първата половина на ХХ век) / Авт. на текста и състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова. – Враца: БГ – Принт, 2003. – 40 с.: с ноти. -(Роден край).
Още в древната химнография Христос се свързва със соларния култ и е наричан Слънце. В продължение на столетия народът ни отбелязва едновременно раждането на Младото слънце и Младенеца Исус с радост и любов, с надежда за мирни и сити бъднини. У нас Коледата има същия смисъл, какъвто е имала и у античните народи и представлява своеобразен център на обредите и обичаите, посветени на зимното слънцестоене и целящи здраве, плодородие, семейно щастие и благополучие, изгонване на злите сили и възцаряване на доброто.
В българската календарно-обредна система Коледата се дели на Малка Коледа, Бъдни вечер и Голяма Коледа, които са предшествани от редица други чествания. Основна характерна черта на този цикъл от празници е изключителното присъствие на образната символика. Новият огън, бъдникът, “шарените” хлябове и трапези, коледарските песни и слави, наричанията са само част от обредните елементи, носещи семантиката на прехода между старата и новата слънчева година.
С настоящата книга си поставяме за цел да провокираме съвременника-глобалист и подтикнем към ново преосмисляне на онаследени от предците колкото общочовешки, толкова и уникални и неповторими представи и вярвания. Описаните от нас обреди и обредни практики се отнасят до разгръщането на Коледа във Врачанско в края на ХІХ и първата половина на ХХ век, с предварителното уточнение, че немалко от тях са съхранени и са част от съвременния празник.

Мъдри думи

Мъдри думи : Пословици, поговорки и гатанки от Врачанския край / Авт. на текста и състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова. – Враца: БГ Принт ООД, 2004. – 112 с. (Роден край)
“Мъдри думи” е четвъртата книга от поредицата “Роден край”. В нея са представени кратките фолклорни жанрове – пословици, поговорки и гатанки от Враца и Врачанско.
Основни източници на публикуваните в сборника текстове са необнародваните изследвания и сбирки от етнографски и фолклорни материали на местни фолклористи, етнопедагози и краеведи, събирани в различни населени места от края – Враца, Мизия, Ракево, Баурене, Фурен, Крушовица, Селановци, Краводер, Пудрия, Габаре, “в Ботунския край”, “по поречието на Скът” и други Пословиците и поговорките са разпределени тематично, с цел – удобство при ползването на книгата от читателя, но е запазена и възприета още от П. Р. Славейков азбучна подредба, която дава възможност на специалистите лесно да откриват лексикално-граматичните връзки и особености между отделните фолклорни единици.
Традиционната двуделна структура на поредицата “Роден край”, обединяваща фолклорните текстове с богата библиографска част, е спазена и тук.

Сборникът е посветен на 50 – годишния юбилей на библиотека „Христо Ботев“.

Лазаре, Цветница и Великден във Врачанско

Лазаре, Цветница и Великден във Врачанско: (Края на ХІХ и първата половина на ХХ век) Авт. на текста и състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова. – София: Издателство Рал-Колобър, 2005. – 40 с.: с ноти. – (Роден край).
„Цвете шарено” наричат във Врачанско пролетните момински обичаи около великденските празници, когато „моми, невести венци вият, хоро играят”, „кметове в оро седеа”, „момците камък метаа”, „люлки люлят”…
Цвете шарено в празничния календар на българите.
Младата жена – момата и пролетта са синоними в народното съзнание и не случайно в пролетните обичаи основно обредно лице е девойката, „цъфнала” в своята младост и хубост, готова да изпълни житейския си дълг като съпруга и майка, като веща къщовница и стопанка, пазителка на семейното огнище.
Идеята за възкресението обединява християнската традиция и езическата първооснова на пролетните момински празници на българите, тъй както идеята за раждането обединява езическата Коледа и християнското Рождество Христово. По своята същност тези празници отразяват древни митологични представи и култове, обвързани с прехода към пролетта и лятото, подчинени в последствие на християнския календар.
В петата книга от поредицата „Роден край“ са представени обичаите от Лазаровден (наричан „Лазаре”, „Лазар” във Врачанско) до Томина неделя: лазаруването, кумиченето, „шарането” на яйца, замесването и шаренето на великденските хлябове, обичаите на Велики четвъртък, Великден и през цялата Празна неделя. С ноти и текст са поместени песни от селата Баурене, Камено поле, Вировско, Враняк, Чирен, Краводер и др. Включени са и материали от банатския (лазарски песни от село Бърдарски геран) и влашкия фолклор (специфичната обредност от селата Хърлец и Софрониево).

От Дунав до Балкана

От Дунав до Балкана : Легенди, предания, разкази, приказки и анекдоти от Врачанския край / Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова; [Предг.] КалинаТодорова . – София : Рал Колобър, 2005 . – 164 с. ; 20 см . – (Роден край)
Шестият сборник, издаден от Регионална библиотека „Христо Ботев”, съдържа над сто текста фолклорна проза, обединени в петдесет и две заглавия.
Първата част е съставена от легенди, предания и разкази и е своеобразно продължение и допълнение на издадения през 2000 година сборник „Крал баир : Легенди и предания от Врачанско”. Разпределени са в пет дяла: „Знамето” – предания и легенди за исторически лица и събития. „Дунавско хоро” – предания и разкази за популярни народни песни и изпълнители, народни хора, за музиканти и техните безсмъртни произведения. „Откак се е село заселило” – предания и легенди за селища. „Камъка” – предания и легенди за местности. „На край света” – етиологични и етични легенди и разкази, легенди и разкази за митични същества.
Втората част обособяват приказките и анекдотите, също тематично обединени: „Вълшебната свирка” – вълшебни приказки. „Ум царува, ум робува” – приказки „за ум и разум”. „Шарен свят” – приказки за късмета и щастието, доброто и злото, своето и чуждото, възмездието, мързела, женски инат и др. „Лъжите на Хитър Петър и Настрадин Ходжа” – народни анекдоти за популярни герои от българския фолклор. „Сладкодумците” и „Наследство” са две нови за поредицата рубрики. В първата са подредени автентични разкази на сладкодумците от Врачанско, без художествена или езикова редакция. Във втората са представени легенди и предания, записани от младите фолклористи – ученици и студенти с подчертан интерес към народното творчество.
Третата част на сборника е библиографска, характерна за всички издания от поредицата. В нея са включени библиографски описания не само на поместените текстове, но и на множество други източници от фонда на библиотеката.
Автор на предговора „Легендарното минало на родния край” към първата част на сборника е Калина Тодорова, а на втората част „В чудния свят на приказките” – доц. д-р Златка Петрова.

Гергьовден

Гергьовден във Врачанско : Края на ХІХ и първата половина на ХХ век / Авт. на текста и състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова. – Враца : Рал Колобър, 2006. – 40 с. : с ил. – (Роден край)
Седмата книга от поредицата „Роден край” проследява „разгръщането” на празника в различните селища от Врачанско и въвежда читателя в магическия свят на предците, чрез обреди и символи, посветени на най-тачения светец по нашите земи – свети Георги: традиционното къпане в роса и събирането на билки, замесването и шарането на хлябовете, обредното „задойване” на овцете, множеството практики около жертвеното агне, общите трапези и ритуалното „събличане” на младите булки, гергьовските хора и люлки, гаданията. Материалите са подредени тематично. „По роса – за здраве” – обичаи рано сутринта на Гергьовден: къпане в роса и събиране на билки и цветя. „Гергьовските шарени (х)лебове“ – замесването и шарането на хлябовете и краваите. „На кошарата” – обредното доене и подсирване на сиренето, захранване на стадото, кичене с клонки и др. „Гергьовденски курбан”, „Трапезата” – избиране и приготвяне на жертвеното животно, подреждане на трапезата; песни, съпътстващи празника. „Гергьовските хора и люлки” и „Гаданията на Гергьовден”.
В рубриката „Наследство” са представени материали, събрани от етнопедагога Петя Русинова и възпитаниците й – „Гергьовден в Селановци”.
Текстовете, включени в рубриката „Сладкодумците” дават възможност на читателя да се докосне до магията на празника чрез спомените на сладкодумните баби от Баурене, Ракево, Фурен, Градешница, Комарево и Лиляче.

Мара Врачанка

Мара Врачанка : Любими градски песни от Врачанско / Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова. – Враца : Регионална библиотека „Христо Ботев” [София : Рал-Колобър], 2006. – 83 с.: с ил. – (Роден край)
Сборникът е осмата книга от поредицата „Роден край”, която Регионална библиотека „Хр. Ботев” – Враца издава. Чрез него читателят се докосва до света на старата градска песен от Врачанско – свят нежен и омаен, вълнувал и вълнуващ, „нашепващ хиляди спомени и мечти”…
Историята, легендата и песента, в своето пътуване през годините, се сливат в емблематичния образ на една любов, на една жена… Мара Врачанка става символ не само на „онези романтични години”, но и на нестихващия копнеж по красивото, извечното, непреходното…
Настоящият сборник представя едни от най-популярните стари градски песни, историята на създаването им и любопитни факти около „раждането” и „пътуването” им към сърцата на хората – „Мара Врачанка” и „Ален мак”; кратка „визитка” на празника на старата градска песен „Мара Врачанка”, на юбилярите – квартет „Лотос” и група „Мездрея”, стари и нови любими градски песни из репертоара им, белослатинската група „Нежен спомен” и авторската сбирка на Милка Георгиева и Цветан Илиев „Нашите песни за вас”.
Богатата библиографска част на сборника дава възможност на читателя да открие интересни сведения за популярни песни, творци и изпълнители от нашия край – Иван Сокачев, Спартак Бутански, Любен Кузманов и ред други, свързали творческия си живот със старата градска песен, състави и групи от Враца и Врачанско, празници и фестивали – „глътка романтика и нежност” в забързания наш делник…

Празничен народен календар

Празничен народен календар от Врачанския край / Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова, Весела Пелова. – Враца : Регионална библиотека „Христо Ботев“ [София : Рал-Колобър], 2007.- 264 с.: с ил. – (Роден край)
Сборникът „Празничен народен календар от Врачанския край” е деветата книга от поредицата „Роден край”. В него са представени календарните празници от Врачанско, вярванията и обичаите, свързани с тях, символи и ритуали, песни и наричания. Материалите са събрани от отделните селища на територията на региона, като са използвани предимно теренни записи, направени в периода от 1960 – 2006 година, както и по-стари такива, предоставени ни от Държавен архив, от местни историци и етнографи, музиканти и хореографи. Придружен е с богат снимков материал и библиография, включваща 100 заглавия на източници, свързани с темата.
Народният календар от Врачанско се характеризира с богата обредна и символна натовареност. За зрелищността, за многообразието и самобитността на празничната обредност в различните населени места народът ни казва: “Секо село си има башка адет, па и сека къща!”. В този смисъл той е отражение колкото на общобългарски и общочовешки, толкова и на уникални и неповторими представи и вярвания. В него са намерили място и празниците на армъните и техните обичаи (влашките празници и обичаите от крайдунавските селища): Джой мари, Фиу мъртурия, Жое вярде, Сърбътор ди Кръчун, Стъ Марие Маре и т. н и обредните лица, вещи и храни: калушарите, “брадошите”, “брадът”, “бърцата” и т. н.; циганският Банго Васили; турлашките Велики поклади; “Бетлема” и Адвента, Фършанките, множеството обредни песни и ритуали на банатските българи от Бърдарски геран; каракачанският Ай Гьорги, Ай Васил, Ламбрия, “буквалата” и “гурбаните”.
***
Празничният календар на старите врачани е ярък пример за създаването на модерен градски бит и култура след Освобождението. Новите градски традиции носят спецификата на общонародните държавни и църковни празници, като същевременно допълват, обогатяват и променят типичните фолклорни традиции. Те оформят облика на един общоградски културен живот, който извежда хората извън домовете им. Събира ги заедно в съборната църква, на градския площад и в читалищния салон. Водещо място в него заемат Врачанската Митрополия, Общинското управление и Военният гарнизон.

Калина Тодорова, Весела Пелова

Ботьов си поведе белите комити

Ботьов си поведе белите комити : Христо Ботев и четата му в народната памет / Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова, Весела Пелова . – Враца : Регионална библиотека „Христо Ботев”, 2008. – 304 с.; 21 см. – (Роден край)

И роди се юнакът с безсмъртно сърце, защото цял народ вярва, че него „куршум не го лови, сабя не го сече”!

Падна мъртъв той в неравен бой, но сърцето му юнашко никой не срази – то само спи и когато дипленицата, забита до дръжката в земята,

излезе цялата,

той ще се „събуди”,

позован, ще се вдигне

юнак над юнаци

както преди…

Един необичаен поглед към личността и съдбата на Христо Ботев като към наследник на старите юнаци, герой от националната ни митология, едно от превъплъщенията на безсмъртното българско юнашко сърце. От тук и по-особеното структуриране на сборника – за разлика от познатите ни фолклорни сборници от подобен тип, в които откриваме жанрово разпределение на включените материали, в „Ботьов си поведе белите комити” ние сме търсили мястото на всеки отделен текст – независимо дали е поезия или проза – в цялостния народен сказ за героите в зависимост от посланието, което носи той. Тъй включените в него над сто образци – народни песни, легенди, предания са групирани около няколко основни теми: Юнак се роди; Събор ми се сбира между Влашка земя и Богданска; „Радецки”; На брег, на бел Дунав; Ботьов си поведе белите комити; Първа пушка пукна, та Ботьов удари; …И си ми пръснаха, и си ми гинаха белите комити по Стара планина…; Борих се, освободихме България; Врачанските комите; Да срещнат Ботевата чета; Те пазят неговото име; Ботев е жив.
Сборникът съдържа богата библиографска част, именен и географски показалец.
Източници: книжни сбирки на отдел „Краезнание” – РБ „Хр. Ботев”, Държавен архив, архиви на редица библиотеки и читалища в страната, частни сбирки и архиви, множество теренни записи, правени в различни години от фолклористи и историци, много от които се публикуват тук за първи път.
Изданието е посветено на 160-тата годишнина от рождението на Христо Ботев и 130-тата годишнина от освобождението на България.

ПОРЕДИЦА "НАСЛЕДСТВО"

Божият мост

Божият мост – Природни и културно-исторически забележителности от Врачанския край: Съставител Калина Тодорова, редактори Блага Атанасова и Бойка Лозанска, художник на корицата Петър Петров. Издание на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца – поредица „Наследство”.

Сборникът съдържа материали от Осмата регионална краеведска конференция „Миналото на родния край – послание към бъдещето”. Организатори – РИО на МОН – гр. Враца и Регионална библиотека „Христо Ботев” – гр. Враца.

Докладите на участниците са тематично подредени и обособяват трите раздела на книгата. В първата част, озаглавена „Стъпки по Божия мост” са включени разработките както за емблематични природни дадености (пътеписът на журналиста Цветана Евгениева за красотата на Искърското дефиле, текстовете на краеведи, географи и историци за Божия мост, водопада Скакля ( по презентация на Иванка Анастасова и клуб „Роден край”), Стамболската черница във Враца (очерк на Майя Пеева), река Златица (на Ивана Захариева) и др.) свързани с края, така и за по-малко известни или забравени природни обекти като пещерата Янкова дупка в с. Габаре (разработка на Ивайло Никодимов), Банята в Баница (с автор Анета Дилова), Баните и Колесницата при Вратцата ( изследване на Калина Тодорова) и др.

Втората част – „Съкровищата” съдържа очерци за археологически паметници и находки, тракийските съкровища и експериментална археология на РИМ – Враца, свързана с откритията в Оходен; Рогозенското съкровище през погледа на един от неговите откриватели – разказ на археолога Пламен Иванов, „Нови сведения за първата земеделска цивилизация в Северозападна България” – Мила Ганецовска – СОУ „Хр. Ботев” – р-тел Георги Ганецовски; „Природни и културно-исторически забележителности в проучванията на Димитър Бучински” – Ученици от ІХ кл. – СОУ „Хр. Ботев” – р-тел Мая Антова; разработки за Калето – гр. Мездра (Павлина Русева), Романовата крепост – гр. Роман ( , църквите в Търнак и Оряхово. Къщата музей „Димитраки Хаджитошев” (под ръководството на Малина Тодорова), стария паметник на Христо Ботев и символите на Стара Враца (текст на Весела Пелова – Държавен архив), Общинския дом – паметник в Малорад (Юлия Влайчовска) и др.

Третата част – „Наследство” представя дейността на експедиционни училищни клубове и краеведски сдружения, работата по национални и европейски проекти на читалищни и училищни групи и техни инициативи, свързани с изучаването и съхраняването историята и традициите на Врачанския край. Съдържа в по-голямата си част поселищни проучвания от различни краища на региона: с. Типченица и с. Баница – история на селата в снимки, документи и спомени на възрастни жители ( с ръководител Зой Йончева); „Училище на вековете” в Борован (клуб „Съхрани българското”); Църквата “Св. ап. Петър и Павел” – с. Девене” (под ръководствоно на Цеца Василева); „Забележителностите на Паволче” на Мария Божковска; Природни и културно-исторически забележителности на с. Добролево на Галина Митова. „Местността Градище – позната и непозната”, представена от Михаел Пламенов, кръжок „История”, СОУ „Козма Тричков” – Враца с р-тел Ели Николова и консултант Нарцис Торбов представя новите археологически открития, свързани с края през любопитния и любознателен детски поглед.

Авторите на сборника го наричат „Божият мост” като влагат в това име (взето от наименованието на природната забележителност) цялото неизброимо богатство от смисли, символи и асоциации, стоящи зад него – мост между човека и природата, между предците и потомците, мост между забравата и славата, мост между тленното и вечното!

Освобождението

Освобождението : Сборник с материали от Четвъртата регионална краеведска конференция, Враца, 21 ноември 2007 г. / Състав. Калина Тодорова, Силвия Павлова; Ред. Румяна Цветкова, Блага Атанасова. – София: Рал-Колобър, 2008, 151 с. (Наследство)

Сборникът съдържа материали от Четвъртата регионална краеведска конференция „Миналото на родния край – послание към бъдещето”, посветена на 130-годишнината от освобождението на Врачанския край от турско владичество. Организатори – РИО на МОН – гр. Враца и Регионална библиотека „Христо Ботев” – гр. Враца.
Докладите на участниците са включени в първата част на сборника „Освобождението”: „В паметта и в сърцата – Исторически лица и събития и техните „народни жития”: Шишмановци, Радан войвода, Куна кралица, Софроний Врачански, Димитраки Хаджитошев, Никола Войводов, Васил Левски, Христо Ботев, героите и опълченците от Руско-турската освободителна война”, „Освобождението на Белослатинския край от турско владичество”, „Опълченската къща”, „Освобождението на град Враца, следосвобожденското устройство и ролята на Временното руско управление за полагане основите на гражданското управление на града”, „Битката при село Новачене и подвигът на тримата прапоршчици, погребани в църквата „Св. Възнесение” – гр. Враца”, „Националноосвободителните борби и освобождението на Враца на страниците на в. „Читалищно дело”, „Опълченците – герои: Сведения за опълченците от Врачанския край в личния архив на Богдан Николов”, „Врачански опълченци основатели на първата конница”. Тук са намерили място и текстове за освобождението на Типченица, Габаре, Ракево, Пудрия и опълченците от селата Лик, Типченица, Моравица, Чирен, както и народни предания и песни за боя при Оряхово.
Втората част – „По алеята на безсмъртието” представя дейността на училищни групи, СИП-Краезнание и младежки клубове и техни инициативи и прояви, посветени на годишнината. Пълните описания на мултимедийните им презентации, съхранявани във фонда на отдел „Краезнание”, са обособени в библиография.

Свети места

Свети места – църквите и манастирите във Врачанския край : Сборник с материали от Петата регионална краеведска конференция, Враца, 27 ноември 2008 г. / Състав. Калина Тодорова, Силвия Павлова; Ред. Блага Атанасова. – София: Рал-Колобър, 2009, 240 с. (Наследство)

Сборникът съдържа материали от Петата регионална краеведска конференция „Миналото на родния край – послание към бъдещето” на тема: „Свети места: църквите и манастирите във Врачанския край”. Организатори – Регионален инспекторат по образованието – гр. Враца и Регионална библиотека „Христо Ботев” – гр. Враца.
Докладите на участниците са тематично подредени в първите четири части на книгата: „Духовни огнища – обители на българщината”; „Изпод златните ръце на зографи и марангози”; „От легенди и предания”; „В дебрите на Стара планина”. В тях са включени и архивни материали, съхранявани в отделите „Изкуство” и „Краезнание” на РБ „Христо Ботев” – гр. Враца. Петата част – „Пътуване към вярата” представя дейността на училищни групи и младежки клубове и техни инициативи и прояви, свързани с възстановяването, опазването и популяризирането на паметниците на културата. Пълните описания на мултимедийните им презентации, съхранявани във фонда на отдел „Краезнание”, са обособени в библиография.
Редактор на изданието е Блага Атанасова, а художественото оформление е дело на Петър Петров. Множеството фотографии, включени в него сполучливо илюстрират и допълват богатото му съдържание.
В първата част на сборника са обединени текстове за историята и съдбата на Черепишкия манастир „Успение Богородично”, разрушения манастир „Света Тройца”, Бистрешкия манастир, Възрожденската църква „Свети Георги” в Оряхово, църквите „Св. Троица” в град Козлодуй, „Свети Никола” в село Софрониево, „Свето Вознесение” в село Бутан, „Успение на Пресвета Богородица” в село Габаре, Църквата „Св. Йосиф”, Немската църква и манастирът на сестрите бенедиктинки в Бърдарски геран, църквата „Свети Николай” в село Кунино, храм ,,Св. Иван Рилски” в село Паволче, църквите в село Зверино; „Камък от Латинската църква” – Разказ за храмовете на вярата и техните служители в село Малорад, Врачанско.
Интерес представляват разработките, включени във втората част на сборника „Изпод златните ръце на зографи и марангози”: „Езически и християнски символи върху манастирската чешма – Струпецки манастир „Св. Илия”, „Възрожденски майстори, работили във Врачанския край”, „Манастирски комплекс „Свети Архангел Михаил” в село Долна Бешовица”, „Консервационно-реставрационни работи по стенописната украса на Бистрешкия манастир „Св. Иван Рилски” – 2008 / 2009 година”, „Старата църква „Св. Никола” в село Царевец” и „Средновековната църква „Св. Никола” в с. Софрониево – паметник на културата”. Легендите и преданията за Черепишкия манастир, за манастира „Иван Пусти”, Градешкия манастир и „Седемте престола”, за църквите във Враца, Хърлец, Царевец и Михайлово ни потапят в света на народния разказвач и неписаната история на светините ни. Включени са и откъси от художествени текстове на изтъкнати наши поети и писатели – Алеко Константинов, Иван Вазов, Димитър Осинин.

Златни ръце

Златни ръце – Народните занаяти във Врачанския край : Сборник с материали от Шестата регионална краеведска конференция, Враца, 19 ноември 2009 г. / Състав. Калина Тодорова, Ред. Блага Атанасова. – София: Рал-Колобър, 2010, 240 с.: с фотогр. (Наследство)

„България има хилядолетна традиция и уникално народно творчество, което диша в произведенията на майсторите и ни свързва с родовия дух на предците ни. От нас зависи да предадем на потомците си тази традиция, която е коренът и бъдещето на българския род. И майсторите са живата ни връзка. Те пазят пътя, който върви през хилядолетията и ни прави българи.”

Сборникът съдържа материали от Шестата регионална краеведска конференция „Миналото на родния край – послание към бъдещето” на тема: „Народните занаяти във Врачанския край”. Организатори – РИО на МОН – гр. Враца и Регионална библиотека „Христо Ботев” – гр. Враца.

Докладите на участниците са тематично подредени в първите четири части на книгата. Във встъпителната част, озаглавена „Занаятите на стара Враца” са включени разработките на Весела Пелова от Държавен архив – Враца „Стоките на врачанските занаятчии – от „Петъчния пазар” до Панаира”, „Ангел Орозов и модерното резбарство във Враца” на Илия Стоянов – Регионален исторически музей, „Фурнаджийският занаят във Враца” на Недка Димитрова, „Бубарството и копринарството във Врачанско – нишка между поколенията” на Татяна Анчева и Галинка Янкулова „Занаятите на стара Враца” на Тодор Тодоров и Чавдар Савов и Дъщерята на воденичаря – Водениците по река Лева през първата половина на ХХ век” на Ивана Захариева.

Втората част – „От нашите майстори” съдаржа: „Лозарството и винопроизводството във Врачанския край – традиция и съвременност” – Румяна Цветкова, „Дъхът на Дунава в сърцето ми”- Камелия Иванова – Исторически музей – гр. Оряхово, „Спомен за старите майстори на Крушовица” – Цветан Пелов, „Дейността на врачанската група на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти (ЗМНХЗ) от 1978 до 1988 година” – Сирма Петрова, „Копаничарството – един от вехтите занаяти” – Светлина Берова и „Светът на ковача” – Блага Атанасова.

Връзката между традиционната обредност и народните занаяти е обект на изследване в разработките на авторите, включените в третата част – „Свилени дари дарува” : „Шареното (х)оро – Изработване и обредна функция на сватбен дар и чеиз („правене на руба”)” – Калина Тодорова – Регионална библиотека „Хр. Ботев” – гр. Враца и очерка за традиционното тъкачество в балканските села от Искърското дефиле „Багрите на Ржана” на Ивана Захариева.

„С камък и длето” е озаглавена четвъртата част на сборника, посветена на каменоделството – един от основните поминъци на населението от Врачанския край и обединява няколко текста: „Народните занаяти в миналото и днес в с. Паволче – Добиване и обработване на бигор” – Мария Божковска , „Каменоделието – основен поминък в село Върбешница” – Костадина Митова – Каменоделното училище в Кунино – Тодор Кутов, Погребални обичаи и надгробна каменна пластика в с. Габаре, Врачанско”- Ивайло Никодимов и „С камък и длето” – Полина Якимова.

Петата част – „Наследство” представя дейността на експедиционни училищни клубове и краеведски сдружения, работата по национални и европейски проекти на читалища и читалищни групи и техни инициативи, свързани с изучаването и съхраняването на местни традиции в областта на народните приложни изкуства и занаяти.