Празничен народен календар от Врачанския край / Състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова, Весела Пелова. – Враца : Регионална библиотека „Христо Ботев“ [София : Рал-Колобър], 2007.- 264 с.: с ил. – (Роден край)
Сборникът „Празничен народен календар от Врачанския край” е деветата книга от поредицата „Роден край”. В него са представени календарните празници от Врачанско, вярванията и обичаите, свързани с тях, символи и ритуали, песни и наричания. Материалите са събрани от отделните селища на територията на региона, като са използвани предимно теренни записи, направени в периода от 1960 – 2006 година, както и по-стари такива, предоставени ни от Държавен архив, от местни историци и етнографи, музиканти и хореографи. Придружен е с богат снимков материал и библиография, включваща 100 заглавия на източници, свързани с темата.
Народният календар от Врачанско се характеризира с богата обредна и символна натовареност. За зрелищността, за многообразието и самобитността на празничната обредност в различните населени места народът ни казва: “Секо село си има башка адет, па и сека къща!”. В този смисъл той е отражение колкото на общобългарски и общочовешки, толкова и на уникални и неповторими представи и вярвания. В него са намерили място и празниците на армъните и техните обичаи (влашките празници и обичаите от крайдунавските селища): Джой мари, Фиу мъртурия, Жое вярде, Сърбътор ди Кръчун, Стъ Марие Маре и т. н и обредните лица, вещи и храни: калушарите, “брадошите”, “брадът”, “бърцата” и т. н.; циганският Банго Васили; турлашките Велики поклади; “Бетлема” и Адвента, Фършанките, множеството обредни песни и ритуали на банатските българи от Бърдарски геран; каракачанският Ай Гьорги, Ай Васил, Ламбрия, “буквалата” и “гурбаните”.
***
Празничният календар на старите врачани е ярък пример за създаването на модерен градски бит и култура след Освобождението. Новите градски традиции носят спецификата на общонародните държавни и църковни празници, като същевременно допълват, обогатяват и променят типичните фолклорни традиции. Те оформят облика на един общоградски културен живот, който извежда хората извън домовете им. Събира ги заедно в съборната църква, на градския площад и в читалищния салон. Водещо място в него заемат Врачанската Митрополия, Общинското управление и Военният гарнизон.
Калина Тодорова, Весела Пелова
