През 2022 г. в област Враца работят 116 обществени библиотеки. Те са оборудвани с 405 компютърни конфигурации, 241 от които предоставят безплатен достъп до интернет за своите потребители. Изградени са 46 информационни центъра, отчете Петя Маринова от Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца по време на годишното отчетно събрание на обществените библиотеки на област Враца.
„Въпреки че остават ангажирани с основната си мисия за предоставяне на достъп до знания и насърчаване на грамотността, ролята на библиотеките се простира далеч отвъд заемането на книги. Библиотеките днес са портал за достъп до нови услуги и място за комуникация и вдъхновяващи срещи.
Библиотеките, както никога досега, са в позицията да играят важна роля в подпомагането на гражданите в едно общество, което е по-отговорно към своите потребности и желания. Промените в обществото на знанието изискват осъвременяване и разширяване на библиотечните услуги, които трябва да са адекватни на тези промени. Съвременните библиотеки трябва да изпълняват много роли. Те трябва да посрещат увеличаващото се многообразие от читателски потребности и в същото време да пренасят знанието и ценностите през поколенията. Ето защо, за да реализират своя потенциал, библиотеките трябва да осигуряват широк диапазон иновативни услуги и да бъдат мост между традициите и предизвикателствата на новия ден“, допълни още тя.
Библиотеките в областта притежават 1 537 556 библиотечни документи. Новите постъпления във фондовете са 18 643 – 4 310 чрез покупка и 14 333 от дарения. През 2022 година библиотеките от област Враца са регистрирали 20 279 нови потребители. Заетите библиотечни документи са 361 241, а посещенията – 291 455. Библиотеките от област Враца са кандидатствали по 84 проекта, като 63 от тях са одобрени и финансирани. Със своите 3 442 инициативи и събития, обществените библиотеки на територията на област Враца утвърждават мястото си на водещ културен и информационен център. Предоставяйки равен достъп до информация, успяват да приобщят всички жители на своето населено място и дават своя принос за развитие на местната общност.
Усилията са насочени главно към инициативите, които стимулират творческото мислене, талантите, креативността и интереса към търсене на знания и насърчаване на четенето.
През 2022 г. библиотечните специалисти от областта организираха множество инициативи с фокус върху инструменти и подходи за развитие и усъвършенстване на цифровите умения на своите потребители.
„В изпълнение на задълженията си по Закона за обществените библиотеки за оказване на експертно-консултантска и квалификационна дейност Регионална библиотека „Христо Ботев” проведе редица семинари за повишаване на квалификацията и запознаване с нови добри практики. В обученията участие взеха всички библиотечни специалисти от област Враца“, допълни Маринова.
По време на работната среща краеведът на Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца Калина Тодорова представи сборника „Трапеза и традиции – храни и напитки от Северозападна България“, който съдържа материали от Осемнадесетата регионална краеведска конференция „Миналото на родния край – послание към бъдещето“, организирана от Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца и Регионално управление на образованието – Враца.
Изданието съдържа материали от форума, който се проведе онлайн на 28 октомври 2021 г. и представя разработките на историци, етнографи, езиковеди, научни работници, агрономи, учители и ученици, краеведи и читалищни дейци.
Тридесет и пет статии разкриват хранителния код на Северозапада – история, култура и традиции. По географски принцип за селищата и районите са представени изследвания, посветени на историческите корени на традиционната кухня – местни храни и напитки, употребявани от българите, населяващи този регион, донесени през вековете продукти, суровини и подправки от различни краища на света. Текстовете, посветени на индустриалното млекопреработване и консервиране на плодове през първата половина на ХХ в. са включени, успоредно с тези, посветени на домашното производство и консервиране на плодове и зеленчуци, сирене и кашкавал.
Значителна част заемат материалите, които ни връщат към обредната трапеза и ежедневната селска домашна кухня в миналото, към градските традиции и пренесените от странство рецепти за сладкиши и ликьори, към домашното и индустриално производство на вино и ракия, припомнят ни традицията на билковия чай. Турлашката, влашката кухня, трапезата на хората от равнината и тази на планинците са представени като елемент от обреда и обичая, пазен и предаван в дома и семейството. Стари, но възраждащите се и модерни днес техники за приготвяне на хляб, пестил, агне в трап. Обредните хлябове и сакралните храни, разбираемо, са своеобразен акцент и източник на вдъхновение за изследователите, но и за майсторите готвачи, за любителите на традиционната кухня – бабини рецепти, претворени от млади готвачи в различни кулинарни изложби и състезания.
