Ой, Коледо, мой Коледо…

Ой, Коледо, мой Коледо… Коледните празници във Врачанско (края на ІХ и първата половина на ХХ век) / Авт. на текста и състав. Калина Тодорова, Блага Атанасова. – Враца: БГ – Принт, 2003. – 40 с.: с ноти. -(Роден край).
Още в древната химнография Христос се свързва със соларния култ и е наричан Слънце. В продължение на столетия народът ни отбелязва едновременно раждането на Младото слънце и Младенеца Исус с радост и любов, с надежда за мирни и сити бъднини. У нас Коледата има същия смисъл, какъвто е имала и у античните народи и представлява своеобразен център на обредите и обичаите, посветени на зимното слънцестоене и целящи здраве, плодородие, семейно щастие и благополучие, изгонване на злите сили и възцаряване на доброто.
В българската календарно-обредна система Коледата се дели на Малка Коледа, Бъдни вечер и Голяма Коледа, които са предшествани от редица други чествания. Основна характерна черта на този цикъл от празници е изключителното присъствие на образната символика. Новият огън, бъдникът, “шарените” хлябове и трапези, коледарските песни и слави, наричанията са само част от обредните елементи, носещи семантиката на прехода между старата и новата слънчева година.
С настоящата книга си поставяме за цел да провокираме съвременника-глобалист и подтикнем към ново преосмисляне на онаследени от предците колкото общочовешки, толкова и уникални и неповторими представи и вярвания. Описаните от нас обреди и обредни практики се отнасят до разгръщането на Коледа във Врачанско в края на ХІХ и първата половина на ХХ век, с предварителното уточнение, че немалко от тях са съхранени и са част от съвременния празник.