Писането е отдушник, терапия, себеизразяване и хоби. Обикновено започвам да пиша, когато се почувствам по-нещастна. Когато сме щастливи, сякаш нямаме думи, каза писателката Ралица Генчева по време на онлайн разговора с директора на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца Силвия Врачовска. Срещата е част от кампанията #ВкъщиСъмИЧета на най-големия сайт за четене и книги „Аз чета”.
Ралица Генчева пише, когато има вдъхновение, но се възхищава на авторите, които имат дисциплината за създаване на текстовете като Стивън Кинг или Вирджиния Улф, например.
„За мен е по-добре да се оставям на внезапното вдъхновие и да не превръщам писането в професия”, категорична е авторката. Обича да чете още от дете и до днес не ограничава читателските си предпочитания.
„Чета всичко. Имам много разностранен вкус. Откакто станах майка все повече се възхищавам на авторите, които пишат за деца. Обичам да чета поезия и българска съвременна литература”, каза още Ралица. От класиците любими са й Оскар Уайлд и поезията на Чарлз Буковски. Сега на нощното й шкафче е книгата „Как да бъдеш парижанка, където и да се намираш”, а изследването на навиците на френските жени винаги я е вълнувало. Честичко се връща и към книгата „Зелда” от Елин Рахнев.
Ралица Генчева разказа още, че книгите и четенето са и едни от най-големите й помощници да излезе от състоянието на бърнаут, което е преживяла преди около 5 години.
„Книгите помагат при душевна болка. Винаги съм казвала, че думите лекуват и винаги ще вярвам в това. Периодите, в които ми е било най-тежко, винаги съм се обръщала към книгите и дори съм преживявала катарзиси чрез четене”, допълни писателката.
Днес минимализмът и поддържането на женската енергия са нещата, които я балансират.
„Когато имах бърнаут, бях влязла в мъжката енергия – бях много отдадена на кариерата, много изисквах от себе си, не си давах почивка и бях свръхамбициозна, немислеща за семейство. С годините се опитах да разпознавам как пак влизам в това преработване и се научих да се обръщам към себе си и към усещането за жена. Женската енергия винаги я свързвам с творчеството и когато се отдалечавам от нея, започвам да се чувствам зле. Затова балансът е да сме в енергията, в която се чувстваме добре”, категорична е авторката.
Сега отново пише и планира в рамките на една година да зарадва почитателите си с нова стихосбирка.
Ралица Генчева е сред най-успешните самопубликуващи се автори в България. Родена е във Варна през 1986 г. Завършила е Университета в Портсмут и започва работа в международна одиторска компания. Занимава се с employer branding /работодателска марка/.
Писането ѝ е хоби, а през 2016 г. издава първата си стихосбирка „Този път, за да ме чуеш“. Преиздадена е четири пъти в рамките на половин година. Нарежда се като най-любима поетична книга за 2016-а в конкурса „Моята любима книга“. През 2017 г. издава „Има ли по-рано от сега”. „Кой те излъга какво е щастие“ (2018) е третата ѝ книга и е доста различна от предишните ѝ. В нея тя споделя своята борба с емоционалното изтощение, което е стигнало крайност. В същата година излиза и стихосбирката „Когато тръгвай значи остани”, която прилича повече на подарък, отколкото на книга. В нея има 50 стиха върху красиви картички, които всеки може да подари или сложи в рамка.
В края на 2019 г., за Коледа излиза от печат и лимитираната „За Коледа си пожелавам: Разговори по женски”, в която писателката е събрала непубликувани любовни текстове от последните години.
Тук може да изгледате и целия разговор с писателката:
