След успеха на дебютния си роман „Глина“, писателката Виктория Бешлийска подготвя и нова книга. Това разкри самата тя по време на онлайн разговора с директора на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца Силвия Павлова.
„В етап на проучване съм. Работя върху две възможности. Вярвам, че ще излезе нещо интересно. Има теми, които ме вълнуват, и ако ги споделя с по-широка аудитория, ще развълнуват и читателите“, допълни писателката.
Авторката на „Глина“ гостува в кампанията #ВкъщиСъмИЧета, организирана от най-големия сайт за четене и книги в България „Аз чета“ и Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца, в навечерието на Световния ден на книгата и авторското право.
„Потребността да напиша роман дойде като една естествено развитие на блога @По дирите на думите, в който вече три години събирам стари, родни думи“, обясни Бешлийска.
Страстта ѝ към думите се крие в корените иѝ, някъде между Плевен и Елена. В семейство ѝ винаги се са използвали много колоритни фрази. Още като малка им обръщала специално внимание, а трите ѝ любими думи са „жар“, „пезул“ и „сполай“.
„Думите се таят в нас и сами избликват на повърхността“, категорична е тя.
Авторката на „Глина“ разказа за вълнуващата си първа среща с бусинската керамика и предизвикателствата, през които е преминала, докато е създавала сюжета на книгата. Както и за интересната символика на глиненото пано, вплетено в корицата, дело на майстора на автентична керамика Захари Иванов.
Бешлийска обясни и защо е посветила романа на двете си дъщери.
„Преди всичко се надявам да ги научи да чувстват и да усещат света. Да вярват, че всеки е дошъл тук с някаква своя мисия. Тази първична сетивност, която е описана и се отнася за самите образи в романа, е нещо, което е много изгубено в съвременността ни. Много сме отдалечени от природата, от стихиите и това ни отнема от възможността да усещаме в дълбочина връзката си с другите, връзката си със земята, мястото ни във Вселената.“
Срещата завърши с любим откъс от романа „Глина“ – „Ала в човешкото сърце има един малък пезул, отреден за страха, който никога не нощува празен. Ако от него се изниже страх от едно, веднага след туй се провира страх от друго…“
Запис от цялата среща можете да видите тук:
